* * *
Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелена ливада.
Не е било лаленце, Лазаре,
най е било детенце -
с враня коня играе,
седлото му сееше,
като звезда на небо,
юздите му треперят -
като масещ на небо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010