* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади;
то не било лаленце,
но ми било детенце.
Очички му звездички,
лице му е трандафил,
както кротко играло,
така сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
ранобудно петленце,
да си видиш лазари -
Лазар ходи по двори,
как сладичко говори,
кръшни песни припява,
шити поли развява,
с жълти чехли потропва.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.