* * *
Имат майка мила сина, Лазаре!
Мила сина Костантина,
премени го, накити го,
та пушчи го на стред село;
подаде му чаша в ръка,
во чашата руйно вино,
во виното сребрен пръстен;
на пръстенот звезди-аспри
на асприте жълти флорин.
Да дочакаш и в година
со се рода й роднина,
со се първа й брачеда.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010