* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не било лаленцв,
но е било детенце.
Очите му звездици,
лицето му трендафил.
Като кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да си видиш лазарки,
как хубаво играят.
Жълти чехли потропват,
шити поли развейват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010