* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада;
не ми било лаленце,
най е било детенце.
Както си играело,
тъй сладко заспало.
мама му го будеше:
- Стани ми, стани, детенце,
да погледнеш Лазара
как хубаво играе,
жълти чехли потропва,
шити поли развява.
Ой, Лазаре, Лазаре,
обърни се, развей се
и се на Бога поклони.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.