* * *
Заспало ми е детенце, Лазаре,
под люлява люлчица.
Мама му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да си видиш Лазара,
че кой Лазар най-хубав?
Малък Лазар най-хубав,
че хубаво играе -
жълти чехли потропва,
шити поли размята.
Обърни се, възвий се,
та се Богу поклони.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.