* * *
Ой, Лазаре, мой Лазаре!
Лаленце се люлей
долу у росно ливаде;
то не било лаленце,
най ми било детенце.
Майка му го будеше,
шапчица му нижеше.
- Стани, стани, детенце,
че Лазара ще дойде,
лазарки ще видиш...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.