* * *
Лаленце се люлее, Лазаре,
лаленце се люлее,
над зелени ливади;
не ми е било лаленце,
най ми е било детенце.
Майка му го будеше,
и му мило думаше:
- Стани ми стани детенце,
да ми видиш лазарки,
шити поли развяват,
с жълти чехли потропват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.