* * *
Лаленце се, лаленце се люлее,
на зелени, на зелени ливади,
то не било лаленце,
най ми било детенце;
очите му звездички,
а лицето - трендафил.
Майка му го будеше:
- Стани ми, мило детенце,
да погледаш лазарки,
как хубаво играят -
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010