* * *
Лаленце се люлее, Лазаре,
във зелени ливади;
не ми било лаленце,
най ми било детенце.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледаш лазарки -
как хубаво играят,
с жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.