* * *
Заспало ми й детенце
в позлатена люлчица;
майка му го будеше:
- Я стани, стани, детенце,
да гледаме Лазара
как хубаво играе -
с негови чехли месьови,
с негови поли китени,
китени, разтъкавани,
на Дунава белени,
на бял камък бувани
със позлатена бувалка...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010