* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади;
не е било лаленце
най е било детенце -
очите му звездици,
лицето му трендафил.
Както си е играло,
тъй сладко си е заспало.
Майка ме го будеше:
- Стани, стани лаленце,
стани, стани, детенце,
да погледаш лазарки -
как хубаво играят,
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.