* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади.
Не е било лаленце,
най е било детенце,
очите му звездици,
лицето му трендафил.
Както кротко играло,
тъй си кротко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
мило мамино момченце,
да погледаш лазарки
как хубаво играят,
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010