* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада;
не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му - звездици,
лицето му трендафил.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
стани, стани, момченце,
да погледаш лазарки -
как хубаво играят,
шити поли развяват,
жълти чехли разтропват!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010