* * *
Лаленце се люлее,
на зелена ливада;
не е било лаленце,
най е било детенце.
Как си кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше
и му сладко думаше:
- Стани, стани, детенце,
мамино, мило лаленце,
да пойдаш лазарки,
как хубаво играят,
жълти чехли потропват,
шарени поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.