* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада;
то не ми е било лаленце,
най ми е било детенце,
кротко, кротко си играло,
тъй сладко заспало,
майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледаш лазарки,
как хубаво играят,
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.