* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади;
не ми било лаленце,
най - ми било детенце.
Както кротко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да си видиш Лазара
как лазарува из двори,
как сладичко говори,
жълти чехли потропва,
шити поли развява.
Лазар не е ката ден,
Лазар веднъж в година,
като ружа в градина.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.