* * *
- Що си кахърна, Надке бе, дали си нямам,
къщи високи, двори широки.
мази дълбоки и тежко имане?...
- Пусто ти останало, Павле бе, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
мази дълбоки и тежко имане,
когато си нямаме от Бога дар,
от Бога дар и от сърце рожба!
Павел на Надка тихо говори:
- Я мълчи, Надке, Надке бе, не плачи,
аз ще ти купя, от сребро люлка
от сребро люлка, от злато дете.
- Пусто ти останало, Павле бе, от сребро люлка,
от сребро люлка, от злато дете,
когато си нямаме от сърце...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010