* * *
- Кога кат' с' дойда, Нацке ле, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала.
Дали си нямаш къща висока,
къща висока, двори широки,
двори широки, тежко имане?
- Пусто ти остало, Павле ле, къща висока,
къща висока, двори широки,
двори широки, тежко имане,
като си нямам от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба,
да си го люлям, хем да му пея:
"Нани ми, нани, от сърце рожба!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.