* * *

Дете от злато

- Ой, Злате, Злате мома, ле, Злате хубаво,
ой, Злате, Злате мома, Злате хубаво,
защо ми жалиш, Злате, жалиш и плачеш?
Дали си немаш зимно имане,
зимно имане, прат ми жълтици,
до два гердана на бело гърло?
- Пусти остале, мамо, прат ми жълтици,
а га си немам от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба!
- Немой ми жали, Злате, жали и плачи,
прочул ми се е млад куюнджия,
ке ти излее от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка...

 


Велинград, кв. Лъжене (СбНУ 39, Стоин, с. 120, № 266 - "Злата бездетката"); прат - връв.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010