* * *
Павел на Недка говори:
- Що се кахъриш, Недке ле, защо ми плачеш?
Дали си нямаме къщи високи,
къщи високи, двори широки.
- Всичко си имаме, Павльо ле, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
двори широки, тежко имане,
сал едно нямаме - от сърце рожба,
от сърце рожба, мъжко детенце,
на мене "мама" да викне,
на тебе "татко" да каже.
- Я мълчи, мълчи, Надке ле, недей ми плака,
ази ще ида във Цариграда,
ще ти поръчам от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
- Пусто ти станало, Павльо ле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка,
кога не може да каже на мене "майка",
на мене "майка", на тебе "татко".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.