* * *
- Кога дойда, Надке ле, все те заварвам,
все си плакала, все си жалила.
И сега дойдох, пак си плакала,
пак си плакала, пак си жалила.
Дали си двори нямаме,
дали си къщи нямаме,
та си ми толкуз жаловна?
Надка му дума, дума продума:
- Двори широки имаме,
къщи високи имаме,
пари и злато имаме,
ала си рожба нямаме.
Стоян на Надка дума продума:
- Ази ще ида долу ми долу,
долу ми долу, в Узун чаршия,
там ще ти купя от алтън детенце,
от сребро, злато нова люлчица.
Надка Стояну дума продума:
- Ази не искам от алтън детенце,
а най си искам рожба от сърце.
Когато песен да му запея,
и то от сърце да ми се смее.
Жално горката, милно заплака,
кърпа наметна, из порти излезе,
из порти излезе и не се върна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.