* * *
- Кажи, кажи, любе Стано, що си замислена,
що си замислена, що си кахърена,
дали пари нямаш или руба нямаш?
- Кат ме питаш, дюлбер Гьоре, право да ти кажа:
аз си имам пари и си руба имам,
най си нямам, ах, от Бога дара!
- Мълчи, мълчи, любе Стано, мълчи, недей тъжи.
Аз ще ида в Солуна града,
там ще купя позлатено бебе,
позлатено бебе със сребърна люлка.
- Пусто ти усатало, дюлбер Гьоре, позлатено бебе,
кога няма "мамо" да ми каже,
"мамо" да ми каже и да ми заплаче!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010