* * *
- Все кога дода, Радке, все болна лежиш,
глава не дигаш, мене да видиш?
- Как да не лежа, Павеле, като си немам,
като си немам от Бога дарба,
от Бога дарба, и то сърце рожба!
- Я мълчи, Радке, я ще да ида,
я ще да ида доле в Цариграда,
там ще поръчам детенце от злато,
детенце от злато и люлка от сребро.
- Пусто ти остало, Павеле, златото и среброто,
кога ми не е детенце от сърце,
кога го къпа, то да ми плаче!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.