* * *
Седнал си ми е, Павле ле, боляр Никола,
със девет снахи вино да пие,
вину да пие, бяла ракия.
Девет му снахи диван стояха,
диван стояха, деца държаха.
Най-стара снаха герджик Тодора,
диван стоеше, дете не държи,
дете не държи, сълзи пролива.
Боляр Никола тихо говори:
- Защо ми плачеш, снахо ле, герджик Тодоро?
- Оти си немам, Павле ле, от сърце дете.
- Аз ще да ида, снахо ле, сай долу, долу,
да ти излеям от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлке.
- Пусто ти било, Павле ле, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлке.
Ф' люлке го туриш - не заплакува.
ненка му даваш - не засукува...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010