* * *
- Все кога дойда, Нацке, все си сърдита,
все си сърдита, все си плакала.
Дали си немаш жълти жълтици,
жълти жълтици, бели талире?
Дали си немаш къщи високи,
къщи високи, двори широки?
Дали си немаш от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка?
- Бог ти убило, Петре, жълти жълтици,
жълти жълтици, бели талире!
Бог ти убило къщи високи,
къщи високи, двори широки!
Бог ти убило от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка!
Кога си немам дарба от Бога,
дарба от Бога, рожба от сърце!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.