* * *
- Все отде дода, Нато ле, все та завара,
че болна лежиш, глава не вдигаш,
глава не вдигаш да ме погледнеш,
че сам ти донел голям армаган,
голям армаган - копринен фустан,
копринен фустан, стамболски чехли.
- Пусти останал, либе ле, тежък армаган,
кога минаха млади години.
- Кога ми не щеш, Нато ле, тежък армаган,
ти ми повърни двеста алдъски
двеста алдъски, триста мъсърки
триста мъсърки жълти жълтици.
И повърни ми двеста агънца,
двеста агънца, крави ялови.
- Аз ще ти върна, либе ле, двеста алдъски,
двеста алдъски, триста мъсърки,
триста мъсърки жълти жълтици.
И ще ти върна двеста агънца,
двеста агънца, крави ялови.
Ти ми върни двеста целувки,
двеста целувки, триста прегръдки,
и ми повърни млади години!
По своята структура песента спазва всички елементи на мотива "Дете от злато", но вероятно е променена в духа на възрожденските идеи за временния характер на младостта, любовна и богатството, познати и от творби на самия Каравелов. Така трансформираната (авторизирана) песен стои в ръкописния сборник от 1866/67 г., който вижда бял свят през 1905 г. Междувременно през 1877 г. Каравелов публликува доста съкратен (стилистично "стегнат") вариант в сп. Знание, който започва да се препубликува в антологиите на П. П. Славейков и Осинин. В това издание ние оставяме и двете версии на песента - от тях личат ясно както намесите на Каравелов, така и нейното второ "антологично битие" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.