* * *

Дете от злато

- Все кога дода, Нато ле, все те заварам,
че болна лежиш, глава не вдигаш,
глава не вдигаш, да ма погледнеш,
че сам си донел голям армаган,
копринен фустан, стамболски чехли.
- Пусти ти остал, либе ле, тежък армаган,
кога минаха млади години!
- Кога ми не щеш, Нато ле, тежък армаган,
ти ми повърни мойте дарове -
пръстен на ръка, наниз на гърло!
- Аз ще ти върна, либе ле, твойте дарове,
ти да ми върнеш млади години,
зян зяносани заради тебе!

 

Копривщица, Пирдопско (Сп. Знание, год. ІІІ, 1877; =Славейков П. П., Книга на песните, 1941, № 146 / 1995, № 148; =Осинин-Душата, № 20; =Осинин, Дърво, с. 46; =БНТ 7, с. 323 - "Се кога дода, Нато").

Публикацията от 1877 г. представя обработка (стилистична и идейна) на по-ранен вариант от ръкописната сбирка на Каравелов от 1866/67 г., в който също се откриват намесите на събирача - доколкото е издаден през 1905 г., ние оставяме и двата варианта (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.