* * *
Отговаряше кадънън Пенка:
- Бре, ой те тебе, Сарайлъ Петре,
опуктяло ти й тежко имане,
кога си нямаш от сърце рожба.
Снощи отидох у братови ти,
у братови ти, брат ти Костадин,
че съм стояла и погледала,
брат ти Костадин на стол седеше,
на стол седеше и хляб ядеше,
дор три му снахи диван стояха,
и девет деца из къщи ходят,
кое де ходи, кое де пълзи...
Отговаряше Сарайлъ Петър:
- Мор, ой те тебе, кадънън Пенке,
аз ще да ида на Узунджово,
на Узунджово на златарите,
ще ти направя от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлка!
Че е отишел Сарайлъ Петър,
че е отишел на Узунджово,
на Узунджово на златарите,
та е направил от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлка;
че го донесе Сарайлъ Петър,
че го донесе и го подаде:
- Мор, ой те тебе, кадънън Пенке,
аз ти донесох от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлка.
Тя го й поела, кадънън Пенка,
и го й турила в сребърна люлка,
че го залюля, и му й запяла;
то не заплаква, не я поглежда.
Отговаряше кадънън Пенка:
- Бре, ой те тебе, Сарайлъ Петре,
опустяло ти й тежко имане,
тежко имане и от алтън дете,
аз го люлея, то не ми плаче,
ази му пея, то не се смее!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010