* * *
- Все кога дойдем, Нацке бе, все си сърдита;
дали немаш двори широки,
двори широки и къщи високи
- Имам си, имам, Павле бе, двори широки,
двори широки и къщи високи,
но си нямам рожба от сърце,
рожба от сърце, мъжко дете -
кога го люлям, то да се смее.
- Я мълчи, Нацке бе, я мълчи
я ще да ида във Цариграда,
там ще да ти поръчам дете от злато,
дете от злато и люлка от сребро -
като го люляш, ти да му пееш.
- Пусто ти остало, Павле бе, дете от злато,
дете от злато и люлка от сребро,
уста да има, дума да няма,
ръце да има, похват да няма.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010