* * *
Павльо на Нацка думаше:
- Нацке ле, любе, Нацке ле, защо си плакала.
Дали си гола, гола и боса,
или си гладна, глагна и жадна,
или си нямаш къщи високи,
къщи високи, двори широки.
Нацка на Павльо тихо говори:
- Нито съм гладна, Павльо, гладна и жадна,
гладна и жадна, гола и боса.
Всичко си имам - едно си нямам!
Най съм кахърна като нямам
от сърце рожба, от Бога дарба.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.