Дете от злато. Съст. Т. Моллов

* * *

- Все кога си дойдем, Надке ле, все те заварим,
все си сърдита, все си плакала.
Дали си немаш, къщи-палати,
дали си гладна, гола и боса ?
- Нито съм гладна, Павле бе, ни гола и боса,
най ми е мъчно, дето си нямам,
дето си нямам рожба от сърце,
рожба от сърце - мъжко детенце.
- Я мълчи, мълчи, Надке ма, мълчи не плачи,
аз ще да идем във Цариграда,
там ще поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусто ти остало, Павле бе, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кат' не е дете, то да ми плаче,
кат' го люлеем, то да се смее.

Горно Церовене, Монтанско (Архив КБЛ-ВТУ).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.