* * *
Павел на Наска думаше:
- Защо си, Наске, кахърна,
защо си, Наске, плакала,
дали си нямаме двори
широки и къща висока.
Наска на Павел думаше:
- Всичко си, Павле, имаме,
ала само едно нямаме -
от сърце рожба и от Бога дарба.
Павел на Наска думаше:
- Я мълчи Наске, не плачи,
аз на пазар ще ида,
от злато дете ще купя
и от сребро люлка ще взема.
Наска на Павел думаше:
- Пусто да ти остане детето,
когато на мене "мамо"
не може да каже,
а на тебе "татко"!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.