* * *
- Все кат се върна, Надке ле, все си плакала,
все си плакала, все си сърдита;
дали си гола, гола и боса
или си гладна, гладна и жадна?
- Ой та бе, тебе, Павле ле, нито съм гладна,
нито съм гладна, нито съм жадна,
най ми е мъчно, че си нямаме,
че си нямаме от сърце чедо,
ако не момче, поне момиче...
- Мълчи ми, мълчи, Надке ле, мълчи, не плачи,
утре ще ида във Цариграда,
там ще ти купя от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусто опустело, Павле ле, от злато дете,
от злато дете, сребърна люлка,
кога си нямам от сърце чедо!
Кога приплаче, да го накърмя,
кога го къпя, да ми се смее...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010