* * *
- Кажи, кажи, либе Стано, що си замислена?
Дали пари нямаш, или си залюблена?
- Все си имам, либе Димчо, сал едно си немам -
от сърце рожбица да ми вика "мама"!
- Мълчи, либе Стано, мълчи, не плачи,
аз ще отида в тъмна чаршия,
в тъмна чаршия при главния златар.
Той ще ти излее от алтън детенце,
от алтън детенце, от злато люлчица.
- Пусто ти остало, либе Димчо, от алтън детенце,
от алтън детенце, от злато люлчица,
кога не е мое аз да го люлея,
аз да го люлея, то да ми се смее.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.