* * *
Павлю на Наска думаше:
- Ой, Наске, Наске, ти първо любе
все кога дойда, все си кахърна,
пари ли си нямаш жълти алтъни,
жълти алтъни и бели грошове?
Наска на Павлю продума:
- Ой, Павле, Павле, ти първо любе,
пусти ти били жълти алтъни,
жълти алтъни и бялото сребро,
кога си нямам от сърце дете!
- Мълчи ми, Наске, не плачи,
аз ще ти излея от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлки.
- Пусто ти било, Павле, от алтън дете,
от алтън дете, от сребро люлки,
алтън не плаче, сребро не говори!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010