* * *

Завил ми се й пъстър паун,
Данчо ле, Дан войвода,
вил се й два дни, вил се й три дни,
дано излезе малък Данчо.
Не излязъл малък Данчо,
най излязъл Данчов тейно.
Проговаря Данчов тейно:
- Ой, те тебе, пъстър паун,
ти, кат се вийш два дни, три дни,
гладен ли си, жаден ли си?
Отговаря пъстър паун:
- Я не съм гладен, не съм жаден,
най сме чули, чули и разбрали,
че си имаш хубав Данчо,
искаме го за цар на място,
цар на място, да да царува!
Отговаря Данчов тейно:
- Мой Данчо твърде е малък,
твърде е малък, твърде е глупав.
Той не може хазна да брои,
хазна да брои, войска да реди...
Отговаря пъстър паун:
- Ние си имаме хазначий,
хазначий, войскичий
само го искаме за цар на място!
Тебе пеем малък Данчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010