* * *

Дете, обречено за цар (А)

Снощи минах край Даньови,
Даньо ле, Данчо, Дан войвода,
край Даньови равни двори,
що се запрях да погледам,
що са коли пробивани,
що са пръти повивани.
Провикна се цар Костадин:
- Ой те тебе, Даньо юнак,
кой ти прави тез дворове,
тез дворове, тез сарафи?
Провикна се Даньов баща:
- Ой те тебе, цар Костадин,
аз имам един сина,
един сина, Даньо юнак.
Той си калеса ясното слънце,
ясното слънце, ясния месец,
те му светиха, той ги прави.
Провикна се цар Костадин:
- Аз ще го взема, цар направя.
Провикна се Даньов баща:
- Той е още малък,
не може на кон да седи,
не може войска да реди.
Провикна се цар Костадин:
- Аз си имам три дъщери -
първата ще го на кон качи,
втората ще му кон води,
третата ще му войска реди.

 


Гавраилово, Сливенско; коледна - на стопанин с малко момче (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010