* * *
Облака ечи та гърми,
облака доди, дъжд няма.
От облак глас са обажда:
- Енке ле, ичеренке ле,
защо си толкоз бледава,
бледава, още жълтава -
дали си болен гледала,
или си болна лежала?
Янка облаку думаше:
- Нито съм болен гледала,
нито съм болна лежала,
я най съм платно тъкала,
основата му коприна,
я вътъка му със злато.
Когато ветрец повей,
коприната са бъркаше;
когато слънце огрей,
златото ми се топеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010