* * *
Царица ниже шапчица за детенце
Овдек ижа борова, Лазаре,
врата гьой са елови,
преди ньи седи царица,
цару риза кроеше,
мъжко дете доеше,
капицу му кроеше
от два реда маргарит,
от трекийо жълтици.
Бела му бозка даваше:
- Нани ми, нуни, детенце!...
Както често се случва с материалите на Д. Маринов, и тук песента е слята с друга (за цар Стефан) по сходство на персонажите (царица - цар), поради което даваме само първата част. (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.03.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010