* * *
Кога дошли турци у Бистрица, срещнали една баба, коя рекла:
- Честито ви царство.
А турци рекли:
- Немаме царство, дор не ванемо цар Ясеня.
Рекла баба:
- Я чем цар Ясен лесно да ви ванем.
Та ги провела низ вода Ведена, тамо, де е цар и царица... У то време царица е излела на оро сос тия селски дреи; а баба казала на турка:
- Те това е царицата!
И турци ю ванали и закарали. Цар Ясен седел, та си ручал. Дошло абер нему:
- Ти седиш и пиеш, а турци закараше царицу.
Цар рекъл:
- Петре, скоро софра прибирай! Павле, кон ми изводи!
Довели коня и цар Ясен се качил на коню, па не согледал, че коню е упайван. Така минал през село Кокаляне. Отад минал през село Панчарево; отад минал през село-град Герман. Ошел тогай под село Лозен. Там пасли две деца овци; он них попитал:
- Минаха ли тука турци?
Они рекли:
- Сега туку заминаха.
Он рекъл:
- Дал че ги стигнем?
Они рекли:
- Какво че стигнеш? Коньо ти заклопен!
Тогай рекъл цар Ясен:
- Ей, Кукаляне, кал да те бие! Панчарево - саде камик да е, а град Герман - градушка да те бие, село да те направи, а Лозен без коне да не са и без волове да не са, и жито саде да им е ченица!
Деца рекли:
- Чичо, нема тука вода!
А он рекъл:
- Господ че даде вода!
Тогай пресекал цар Ясен пайванета и рипнал коня - излели три кладенци вода. Кога бутнал царо коня, стигнал турците и погубил ги, а царицата върнал си и отвел я у Урвич град, сос железни порти, а Искър заобиколил град Урвич. Тогай цар Ясен попитал царица:
- Кога турци те водиа, имали ли нещо пакос?
Она рекла:
- Влезне вълк у овци, он си мирно не излезне: един ми е беркнал у пазува.
А царо рече:
- Они са псета - това не е лошо, като седеше при царо.
Па рече царица цару:
- Многу ги я аресах, кога идат да серат, они се мият.
Царо се расерди, та погуби царицу и расфърли я по един камик..
И била царица доила дете и от това до днеска излеза вода бела.
Тогай цар Ясен сос една мома бегал у Русия. И тамока у Русия беше говедар. Тамо му дали една бабица селска, коя нему родила едно детенце мажко. Дете изучило книга; ка изучило книга, умрел баща му. Когай детенце разбило сандък и нашло тамо царска капа и царските писма, тогай повервало, че негов баща бил цар и че има у Урвич закопани бащини пари. И натовари оно маски со сол, тадоде у София; ойде у Урвич, сос писма найде бащини пари, та отнесе у Русия.
В заключение сказитель заметил, что до настоящаго времени в Кокалянском монастыре "Св. Рандела" (sic!), що над сам Искар, има чаша и кратуна од цар Ясен.
Предание это досказал крестьянин Филип Минин так:
Цар Ясен на Русия беше говедар. Тогашни Руски цар никакву веру немаше. Царо Руски затражи да жени сина си; и син му рече:
- Че земем на говедара черку.
Отговорил Руски цар:
- Добре!
Цар Ясен-говедар рече на цар Руски:
- Имали нещо твой син от занаят?
Он рекъл:
- Нищо нема!
Рече цар Ясен-говедар:
- Почекай да го учим!
И учеше го цар Ясен-говедар десет дни и научише да прави рогоже. Тогай рече цар Ясен-говедар:
- Като може да прави рогоже, че му дадем момуту!
И му даде момуту.
И син на Руски цар не може да живе сос своя булка. Тогай сама булка рече:
- Бре, човече! Мой баща знае траву-самотворку, коя че помогне!...
И цар Ясен-говедар соблекъл син на Руски цар, па му турил босилек, та му светил воду, па го молитвил, па го изкупал. И тогай лицето сину светнало като на цар Ясен-говедар. Па и сам Руски цар - неверний, къде даде сина на черку цар Ясен, стана като негов син, сиреч ристьянин... И сега и Русия и Болгария се едно - Ристияния!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010