* * *
Пасъл е Таньо шиленца,
Таньо ле, вакъл кавалджи,
край село, край градината,
край нови, вити гробища.
На бял си камък стоеше,
с меден си кавал свиреше,
була му от гроб зачула,
була на Таньо думаше:
- Драгинко, Таньо деверчо,
ожени ли се батьо ти?
Взема ли добра къщница,
гледали добре децата?
- Бульо ле, бульо миличка,
батьо се, бульо, ожени.
Не взема добра къщница,
не гледа добре децата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010