* * *
Пасъл ми Дойчо шиленца,
шиленца Дойчо и агънца
край село, край стари гроби.
Със меден кавал свиреше,
кавала свири, говори.
Отде го зачу буля му,
буля му вдън Тодорка,
и тя на Дойча думаше:
- Драгинко Дойчо, мил булин,
я си повъзпри кавало,
ще те нещичко попитам,
правичко ти да ми кажеш!
Бате ти ожени ли се,
къщница доведе ли ви -
къщница, въртодомница?
Гледа ли, буле, децата,
децата, сираченцата?
Дойчо бульо си думаше:
- Бульо льо, бульо братовце,
гледа ги, бульо, гледа ги,
нейните, бульо, прибира,
пък твоите зад вратата
гланнички, бульо, жеднички,
голички, бульо, и босички.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010