* * *
Де се е чуло, видяло,
зълва буля си да жалей,
както ми Рада жаляла,
жаляла малко, ни много, (2)
цели ми девет години.
На десетата година
станала рано в събота,
че си главата умила,
умила и се оплела
и на гробища отиде,
викнала й, та заплакала:
- Стани ме, бульо, оплети,
както ме преди плетеше -
на тънки коси кадънски,
кадънски, още ханъмски.
Буля се от гроб обади:
- Не мога, зезьо, да стана,
змия ми очи изпила,
в сърце ми гнездо извила...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010