* * *
Дойчин си стадо пасеше
край село, край гробищата,
с меден си кавал свиреше,
кавал му свири-говори:
- Драгинко Дойчине, Дойчине,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш.
Ожени ли се батьо ти,
взема ли добра стопанка,
шета ли мойто шетане,
ходи ли мойто ходене,
гледа ли добре децата?
- Като ме питаш, да кажа,
батьо се, буле, ожени,
добра стопанка не взема,
децата добре не гледа,
твоето шетане не шета.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010