* * *
Шилета. Пасъл е Нанко шилета,
ярета, шилета, Нанко, ярета,
зелена, пасе ги трева зелена,
пои ги вода студена,
дряма ги сянка дебела.
Па ми е Нанко поседнал
на столовато камъче,
с меден ми кавал засвири,
във кавал му се глас чуе:
- Булчин драгинко, мил булчин,
нещо ще да те попитам,
ожени ли се батьо ти,
гледа ли мене децата?...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010