* * *
Дойчо шилeта пасеше
край село, край гробища.
Край булян си гроба
със меден кавал свири.
Буля му се от гроба обади:
- Драгинко Дойчо, мил булян,
позапри, буля, кавала,
нещичко ще те попитам!
Ожени ли се бате ти?
Взема ли добра къщница,
ходи ли с мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли харно децата?
Дойчо буля си дуаше:
- Бате се, бульо, ожени.
Не му е добра булката -
не ходи твоето ходене,
не носи твоето носене,
не гледа харно децата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010