* * *
Дойчо ми шилета пасеше,
долу ми, край нови гробища,
с меден си кавал свиреше.
Глас му се зачува откъм гробища,
глас му се зачува, а човек нема,
обръща се надолу-нагоре,
надолу-нагоре - никой нема.
- Драгинко Дойчо, деверко,
я поспри, Дойчо, кавала,
нещо да те попитам.
Ожени ли се батьо ти,
намери ли си добра стопанка,
ходи ли моето ходене,
носи ли моето носене
и гледа ли добре децата?
Дойчин й отговаря:
- Како ле, мила снахице,
батко се, како, ожени,
намери си добра стопанка,
твоето ходене ходи,
твоето носене носи,
ала децата не гледа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010