* * *
Дойчо шилета пасеше
край село, в селски гробища,
на бял се камък подпира
и с меден кавал засвири.
От нейде глас му се зачу,
Дойчо кавала повъзпря
и тихом Дойчо послуша.
Гласа му пак се повтори:
- Драгинко Дойчо, деверко,
ожени ли се батю ти,
и взе ли добра стопанкка,
ходи ли мойто ходене,
носи ли мойто носене,
гледа ли добре децата?
Дойчо си жално заплака,
позна я, че е буля му,
и на буля си продума:
- Батю се, бульо, ожени
и взема добра стопанка.
Тя ходи твойто ходене
и носи твойто носене,
ала децата не гледа...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010