* * *
Де се е чуло, видяло,
зълвата снаха да жалей!
Ся стана девет години,
зълвата снаха жалей,
не си главата умила,
не си дрипите опрала!
Седнала глава да мие -
кола хума измазала,
кош гребени изкършила;
седнала дрипи да пере -
размъти Тунджа, Марица...
Наляла жълта бъклица,
че на гробито отишла,
приляла и прикадила.
Седнала да хи наряда:
- Бульо льо, мила и драга,
стани ме, бульо, оплети
твойто ситно плетиво.
- Зълво льо, мила и драга,
не мога, зълво, да стана -
мухъл ми снага изяде,
змейка ми очи изпила,
в коса ми гнездо извила,
та дребни пилци изпили...
Зълво льо, мила и драга,
ожени ли се батьо ти?
Ходи ли мойто ходене,
носи ли мойно носене,
гледа ли мойте сираци?
- Снахо льо, мила и драга -
на третин'те се оглави,
на деветин'те ожени;
не ходи твойто ходене,
не носи твойто носене,
не гледа твойте сираци...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010